Доверие - ние сме различни

Александър Александров е член на Управителния съвет на Българската асоциация на заложните къщи. Той е на 35 години и се занимава с този тип бизнес от 23-годишен. Завършил е международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. Асоциацията на заложните къщи съществува от април тази година.

- Г-н Александров, защо създадохте Българската асоциация на заложните къщи?

- Една от идеите за учредяването на асоциацията дойде от нуждата да участваме, когато се приемат нормативни актове, които засягат дейността ни. Основната идея на асоциацията е да можем да защитаваме общите интереси на бранша, когато става дума за промяна на нормативната база. Втората ни идея е да се разграничим от мошениците.

- Кои са мошениците, от които искате да се разграничите? - Най-много бяха тези хора, които се занимаваха с кредитиране на недвижими имоти под шапката на заложна къща. Голяма част от тях никога не са имали и не са изпълнявали дейност на заложна къща, но на офисите им виси табела "Заложна къща". Те взимат имоти, като използват паравана на заложни къщи. Например отиде някой човек при тях, прехвърли си жилището и те после му го вземат. Тези хора до голяма степен срутиха имиджа ни.

Голяма част от колегите се направиха на тарикати. Те останаха да работят като заложни къщи, но махнаха табелките си. Така вършат същата дейност, но под табели "Оказион", "Денонощна къща" и т.н. Там, вместо да се залага, се прави договор за покупко-продажба. Ние ще внесем жалба в Комисията за защита на потребителите и ще подадем сигнал в прокуратурата за това. Не е коректно ние да спазваме изискванията на закона, а други да не го правят и да работят на черно. Тези колеги правят това, за да не спазват правилата на наредбата за дейността на заложните къщи.

- Когато се каже заложна къща, повечето хора си представят депа за крадени вещи. Така ли е?

- Мит е, че сме депа за крадени вещи. България винаги е била полицейска държава. Ако някой дойде при мен, аз съм длъжен да му взема всички лични данни. Не само съм длъжен, но имам интерес. Ако не го направя и се окаже, че тази вещ е крадена, аз нося отговорност. Няма защо да ме вкарват в затвора за телефон, който струва 20 лв. Произходът на техниката винаги се декларира. Всеки клиент гарантира с декларация произхода на заложеното. Ако той впише невярна информация, носи наказателна отговорност. Това е разликата в новата наредба. Преди нея човек не носеше такава отговорност, въпреки че пак се подписваше декларация. Тя обаче не беше определена с нормативен акт. В момента, ако някой декларира, че нещо е негово, а се окаже, че не е, само на базата на тази декларация той може да отиде в затвора. Това е законната защита. Има и друг вид защита. Ние обучаваме служителите си на т. нар. фейсконтрол. Учим ги да разпознават съмнителните хора. Взимаме на работа повече жени, защото те имат по-силна интуиция и това им помага в работата.

- Планирате да създадете черен списък с клиенти. Как ще работи той?

- Вече имаме създаден електронен регистър и предстои той да заработи. Принципът е следният: идва при мен клиент и залага например златен пръстен. Аз го взимам. След пет дни идват полицаите и казват, че този пръстен е бил откраднат. Взимат пръстена и образуват дознание. За да предпазя себе си и колегите си от повторна подобна случка със същия човек, вкарвам името и данните му в електронния черен списък. Това се налага, защото масовата практика е следната: задържат крадеца за 24 часа и го пускат, защото това е маловажно престъпление. Той излиза на улицата и краде друг пръстен. Избира други заложни къщи и така случката се повтаря. Накрая този човек го съдят за едно от извършените престъпления и обикновено процесът продължава 2-3 години, през които той продължава да „пържи” заложните къщи.

- Преди време обявихте, че с МВР сте от едната страна на барикадата в борбата с престъпността. Има ли реална възможност за сътрудничество между вас?

-Те могат да ни помагат с данни, но никога няма да го направят. Ако имам база данни с издирвани хора и някой от тях дойде при мен, най-малкото мога да подам сигнал в полицията или да се предпазя от този човек. Това обаче никога няма да стане. Помните ли нотариусите колко време се бориха за достъп до личните карти?!

- Внесли сте искане в Министерството на финансите да се преразгледа член от наредбата, която регламентира дейността ви. Какъв е проблемът?

- Наредбата за регламентиране на дейността на заложните къщи е от 26 февруари т.г. Ние не сме участвали в изготвянето й, защото все още нямахме асоциация. В нея има доста нелепости, които възникват поради това, че са писани от хора, които не разбират спецификата на работата ни. Най-големият проблем е с немаркираното злато. Ако сте си купили нещо от чужбина или пък ви го подарят, то няма как да е маркирано с български печат. Вие не сте длъжни да го маркирате, но дори и да искате, това не може да стане. Маркировка на вещи на частни лица не се прави. По този начин хората не могат да се възползват от това, което имат. Не могат да го заложат, ако им се наложи. Освен това маркирането на злато става от 2000 година. Тоест всичкото злато отпреди това не може да се залага.

- Значи ли това, че вие не взимате злато без маркировка? - Ще ви кажа каква е практиката в момента. Когато златото е без маркировка, в договора се записва например пръстен от жълт метал. Никой не може да докаже дали това е злато или не. Това, че съм ви дал 100 лева за него, може да е само защото сте ми симпатична. Това обаче е смешно. Защо трябва да се търсят вратички в закона, когато може нещата да се регламентират както трябва. Вече има постъпили жалби в Комисията за защита на потребителите заради това нещо, че хората не могат да се възползват от собствеността си. Все пак болшинството от хората, които залагат вещите си, са закъсали.

- Има ли други нелепости в наредбата според вас?

- Има. Например една от тях е дали таксите, които ние начисляваме, са облагаеми по ДДС или не. Според Закона за ДДС те не са облагаеми, тъй като са свързани с финансова услуга. Въпреки това становището е, че ние трябва да начисляваме ДДС. Това отблъсква клиентите ни, защото така услугата се оскъпява.

- Какви са вашите клиенти? - Ако ги разгранича етнически - 60% са от малцинствата, 40% са българи. Ако трябва да ги разделя в социален план, това са хора, които не са богати, но не са и бедни. Много от хората, които ползват услугите ни, са известни и богати. За един известен човек е по-изгодно да дойде при нас, да заложи нещо, да вземе 1000 лв. и да отиде в дискотеката. На сутринта да дойде да плати за услугата и да си прибере оставеното. Той се е качил в кола за 70 000-80 000 лв., ако вземе заем от познати, това ще навреди на имиджа му.

- Хората си мислят, че по време на финансовата криза заложните къщи са пълни и масово се залагат вещи, за да покриват кредити. Така ли е?

- Финансовата криза ни се отразява зле. Когато хората обедняват, те губят собствеността си. Нашите клиенти не са бедните хора, те трябва да имат какво да заложат. Ние нямаме интерес те да губят това, което са заложили. Имаме интерес хората да си плащат лихвите.

- Правосъдното министерство предложи промени в Наказателния кодекс, в които се предвижда за укривателство на крадени вещи, наказанието да е от 5 до 15 години затвор. Какво смятате за тези промени, които се очаква да засегнат основно заложните къщи?

- Това ми се струва същото като предвижданото наказание за отвличанията - доживотен затвор. Не виждам какъв е смисълът да увеличават санкциите за нещо, което не се прилага. Досега не съм чул за човек, който да е осъден по този член от Наказателния кодекс. По-добре санкцията да е малка, но да се прилага. Човек ще се стресне само ако знае, че тази санкция ще бъде приложена спрямо него.